НВО по БЕЛ 2020

НВО
БЕЛ
2020
↓ Изтегли PDF

Текст 1

Прочетете текста, запознайте се със съдържанието на таблицата и изпълнете от 1. до 16. задача включително.

Експозицията „Златните и сребърните монети на Княжество България и Третото българско царство“ представя уникална сбирка от български монети, сечени и пуснати в обращение в периода 1882 – 1937 г.

През 1880 г. в Княжество България се приема Закон за правото на сечене на монети, с който се създава националната парична единица на държавата (лев). Година по-късно се секат първите медни монети, през 1882 г. – сребърни, а през 1894 г. се появяват и златните. В същото време присъединяването на Княжество България към Латинския монетарен съюз и приемането на френския наполеон като общовалидна европейска валута насърчават развитието на търговията, пътуванията, образованието на българите в страните от Съюза.

Първите български монети се секат първоначално в Англия, по-късно в Русия, а след това в Австро-Унгария. Макар гравьорите да са французи и австрийци, те умело изобразяват върху монетите символи от българската история. Най-разпространените са християнският кръст в различни варианти, лъвът като символ на могъщество и сила, розата, българският трибагреник.

Някои монети в експозицията силно привличат вниманието на посетителите. Един от най-интересните експонати е монетата от 50 стотинки – част от емисията монети от 1916 г. Тази емисия е последната, в която се секат сребърни и златни монети от 1 и 2 лева. Българската народна банка ги задържа в обращение едва до 1918 г. По силата на Ньойския договор страната ни трябва да изплати репарации на съседни държави и правителството се принуждава да изтегли от обращение всички изработени сребърни монети, да ги претопи и да предаде благородния метал като обезщетение на Сърбия и Гърция. От емисията от 1916 г. са останали само 7 – 8 монети и това е обстоятелството, което ги прави обект на непрекъснати опити за фалшифициране.

Таблица с данни за монетите от емисията от 1916 г.

В1. В текста се съдържа информация за:

  • А) търговията с български сребърни и златни монети в Княжество България
  • Б) представянето на български сребърни и златни монети в експозицията
  • В) технологията на сечене на сребърни и златни монети в някои държави
  • Г) изкупуването на български сребърни и златни монети от правителството

В2. Кое твърдение е вярно според текста?

  • А) Законът за правото на сечене на монети позволява сеченето на наполеони у нас.
  • Б) Българската народна банка започва сеченето на сребърни и златни монети след 1918 г.
  • В) Чужденци изобразяват символи от родната ни история върху български монети.
  • Г) Българските монети се секат най-напред в Русия, а след това и в други държави.

В3. Защо според текста монетите от емисията от 1916 г. са обект на непрекъснати опити за фалшифициране?

  • А) Изработени са от сребро и злато.
  • Б) Отсечени са в Австро-Унгария.
  • В) Техните гравьори са чужденци.
  • Г) Оцелелите монети са малко.

В4. Коя информация от текста е подкрепена с данни от таблицата?

  • А) Монетите от емисията от 1916 г. се задържат в обращение едва две години.
  • Б) В емисията от 1916 г. се секат и монети с номинална стойност под 1 лев.
  • В) Сребърни и златни монети от 1 и от 2 лева се секат за последен път през 1916 г.
  • Г) След изтеглянето от обращение монетите от емисия 1916 г. са претопени.

В5. Коя информация за монетите от 1916 г. присъства и в текста, и в таблицата?

  • А) за метала на монетите
  • Б) за тиража на монетите
  • В) за размера на монетите
  • Г) за теглото на монетите

В6. Кое твърдение е вярно за връзката между текста и таблицата?

  • А) Таблицата опровергава информацията от четвъртия абзац на текста.
  • Б) Таблицата анализира информацията от третия абзац на текста.
  • В) Таблицата оспорва информацията от втория абзац на текста.
  • Г) Таблицата допълва информацията от четвъртия абзац на текста.

В7. В кой ред е посочен синоним на думата фалшифициране, употребена в текста?

  • А) осъществяване
  • Б) изобразяване
  • В) подправяне
  • Г) изработване

В8. Какво е подчертаното местоимение тази, употребено в четвъртия абзац на текста?

  • А) лично местоимение
  • Б) притежателно местоимение
  • В) показателно местоимение
  • Г) относително местоимение

В9. В кое време е глаголната формата са останали, употребена в четвъртия абзац на текста?

  • А) минало предварително време
  • Б) минало неопределено време
  • В) минало свършено време
  • Г) минало несвършено време

В10. В кой ред посочената дума НЕ е причастие?

  • А) сечени
  • Б) пуснати
  • В) забележителни
  • Г) изработени

В11. В кой ред са изброени само предлози?

  • А) едва, върху, това
  • Б) между, със, да
  • В) през, на, към
  • Г) след, от, ги

В12. Кое твърдение НЕ е вярно за подчертаното изречение в текста?

В същото време присъединяването на Княжество България към Латинския монетарен съюз и приемането на френския наполеон като общовалидна европейска валута насърчават развитието на търговията, пътуванията, образованието на българите в страните от Съюза.

  • А) Съдържа обособени части.
  • Б) Съдържа еднородни части.
  • В) Съдържа едно сказуемо.
  • Г) Съдържа два подлога.

В13. Запишете в листа за отговори степенуваното наречие, употребено в третия абзац на текста.

В14. Запишете в листа за отговори САМО ДВЕТЕ относителни местоимения, употребени в четвъртия абзац на текста.

В15. Препишете в листа за отговори думите френския и развитието, употребени в подчертаното изречение в текста, и срещу всяка от тях запишете каква второстепенна част в изречението е.

В16. Разгледайте изображението, на което е представена една от страните на българска монета. Като имате предвид информацията в текста, запишете в листа за отговори ТРИ елемента от изображението, които дават основание да се твърди, че е възможно тази монета да е част от експозицията.

Едната страна на българска монета с изобразени лъв и кръст

В17. Препишете текста, като поправите допуснатите 14 (четиринадесет) грешки – правописни, пунктуационни и при членуване.

Рекламата е сретство за въздействие и се иследва от широк кръг специалисти. Езика на савременната реклама, отразява начинът ни на общуване, като същевремено налага тенденций, които се проявяват във всекидневното говорене. Макар най често да превличат вниманието ни с свойте изображения, рекламите са предимно послания, изръзени словестно.

В18. Кое твърдение е вярно за главата „Представлението“ от „Под игото“?

  • А) Ролята на Геновева в пиесата се изпълнява от Викентий.
  • Б) Представлението е с безплатен вход за посетителите.
  • В) Пиесата се представя в новопостроената сграда на театъра.
  • Г) Всички роли в пиесата се изпълняват от мъже.

В19. Следната характеристика: „Балканските орли стоеха в клетка. Героите бяха сега кокошари. Един нов и гладен пролетариат, съставен от подвизи, дрипи и слава“ се отнася за:

  • А) братчетата на Гаврош
  • Б) хъшовете в Браила
  • В) опълченците на Шипка
  • Г) Ботевите четници

В20. Към какво се стреми юнакът във „Вятър ечи, Балкан стене“?

  • А) Да утеши българите в робската им участ.
  • Б) Да призове на помощ славянските народи.
  • В) Да пробуди своите братя от робския им сън.
  • Г) Да потърси прошка от поробения народ.

В21. Кое е общото между Еню от разказа „Серафим“ и отец Евтимий от разказа „Една българка“ в отношението им към човек, нуждаещ се от помощ?

  • А) готовността да помогнат
  • Б) липсата на съпричастност
  • В) проявата на съчувствие
  • Г) желанието да утешават

В22. Кое твърдение НЕ е вярно?

  • А) В „Братчетата на Гаврош“ се разкрива социалното неравенство в големия град.
  • Б) В „Една българка“ се утвърждава достойният човешки избор на една обикновена жена.
  • В) В „Българският език“ се защитават красотата и творческата мощ на родното слово.
  • Г) В „Хубава си, моя горо“ гората се представя като закрилница на непокорните българи.

В23. Коя творба се свързва с понятието ода?

  • А) „Опълченците на Шипка“
  • Б) „Вятър ечи, Балкан стене“
  • В) „На прощаване в 1868 г.“
  • Г) „Стани, стани, юнак балкански“

В24. В листа за отговори срещу всяка буква в таблицата запишете името на героя от творба, изучена в VI или в VII клас, за когото се отнася съответната характеристика.

  • А) Момък, който под влиянието на чутото от другарите си преминава през съмнения и терзания и осмисля значението на съпружеската близост.
  • Б) Беден, скромен и чудноват, но отзивчив, щедър, благороден и състрадателен човек, който дава пари на непознат, изпаднал в беда.
  • В) Човек, който проявява решителност и самообладание, като преминава замръзналия Дунав, за да изпълни важна за родината мисия.
  • Г) Човек, който е призван да бъде духовна опора на християните, но завладян от робския страх, се проявява като егоист.

В25. Запишете в текст от 3 – 4 изречения какво внушават стиховете от Ботевата творба „На прощаване в 1868 г.“:

като брата си ще станат –
силно да любят и мразят…

Отговори

В1 — Б, В2 — В, В3 — Г, В4 — Б, В5 — А, В6 — Г, В7 — В, В8 — В, В9 — Б, В10 — В, В11 — В, В12 — А, В18 — Г, В19 — Б, В20 — В, В21 — Б, В22 — Г, В23 — А

В13. Ключ: по-късно

В14. Ключ: която, което

В15. Ключ: френския – определение/съгласувано определение; развитието – допълнение/пряко допълнение

В16. Ключ: Например: Княжество България; 1894 (е в периода между 1882 – 1937 г.); лъв(ът); кръст(ът); лев (лева)

В17. Ключ: Рекламата е средство за въздействие и се изследва от широк кръг специалисти. Езикът на съвременната реклама отразява начина ни на общуване, като същевременно налага тенденции, които се проявяват във всекидневното говорене. Макар най-често да привличат вниманието ни със своите изображения, рекламите предимно са послания, изразени словесно.

В24. Ключ: А) Лазо; Б) Серафим; В) Македонски; Г) Евтимий

В25. Ключ: Примерни посоки за размисъл: пример и завет; приемственост в борбата за свобода; вяра и убеденост; любов и омраза – полюсни чувства